Камарата на архитектите в България

Камарата на архитектите (КАБ)

Невидимата структура зад нашите сгради

Замисляли ли сте се някога какви организации стоят зад сградите, улиците и градовете, които обитаваме? Освен проектантите и строителите, съществуват и професионални структури, които оформят правилата, етиката и бъдещето на архитектурната професия. В България една от ключовите такива институции е Камарата на архитектите в България (КАБ) – институция, чиято бурна история на разпускане и възраждане отразява собствения път на нацията през XX век. Нека разгледаме три факта, които разкриват нейната същност.

Историята ѝ не е права линия, а разказ за прекъсване и възраждане

За разлика от много институции с непрекъсната история, пътят на КАБ е белязан от прекъсване и последващо възстановяване, което демонстрира устойчивостта на професионалната общност.

Първоначално е учредена „Инженерно-Архитектната Камара“ (ИАК) през 1937 г. с царски указ. Този първи период на професионална автономия приключва през 1949 г., когато Камарата е погълната от новосъздадения Научно-технически съюз и губи своята самостоятелност в условията на новия политически режим.

Възраждането започва десетилетия по-късно, след демократичните промени. През 1991 г., на конгрес на Съюза на архитектите, се взима решение за възстановяване на Камарата. Провежда се учредително събрание и се приема устав, който изрично я обявява за продължител на традициите на ИАК.

Съвременното юридическо утвърждаване обаче е още по-сложен процес. През 2003 г. е приет специален Закон за камарите на архитектите и инженерите, който налага свикването на ново Национално учредително събрание. Финалната стъпка е през 2004 г., когато регистрираната през 1991 г. организация се влива в новосъздадената по закона от 2003 г. структура, осигурявайки пълна правна и историческа приемственост.

Това, което този сложен правен път разкрива, е съзнателен и упорит стремеж към легитимност в посткомунистическия пейзаж. Настояването за приемственост с организацията от 1937 г. не е просто сантиментален жест. То е стратегически акт за възстановяване на професионална идентичност и авторитет, които предхождат и надживяват политическите режими, утвърждавайки архитектурата като основен стълб на гражданското общество. Тази воля е ясно изразена в устава от 2003 г.:

„Камарата на архитектите в България” е наследник, продължител и правоприемник на „Инженерно Архитектната камара” (ИАК), учредена с Наредба – Закон „от 1937 година” и на Камарата на архитектите в България, учредена през 1991 г. в изпълнение на Осмия извънреден конгрес на Съюза на архитектите в България и пререгистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел през 2001 г.”

КАБ служи на двама господари: архитектите и обществото

На пръв поглед КАБ е професионална организация, която защитава интересите на своите над 4500 членове – архитекти, ландшафтни архитекти и урбанисти. Това обаче е само половината от нейната мисия.

Тази двойна роля не е просто декларация на добра воля, а фундаментален стълб на нейната дейност. В основните цели на Камарата е заложен ключов баланс: тя представлява своите членове и защитава техните професионални права „в съответствие с интересите на обществото“. Това превръща КАБ в нещо повече от професионален съюз или гилдия и я позиционира като пазител на обществения интерес по въпросите на архитектурата, градоустройството и качеството на застроената среда.